- Село Дрен е разположено в подножието на планината Верила. Намира се на около 40 км югозападно от центъра на София. Пътува се по магистрала Струма – изход Долна Диканя.
Къщите са на два етажа. На първи етаж със застроена площ от 113 м2 са разположени входно антре и коридор, хол с трапезария и кухненски бокс, килер, спалня и баня с тоалетна. В хола е монтирана камина с три лица. От него се излиза на зимна градина с площ от 24 м2. На втори етаж със застроена площ от 113м2 има две спални със самостоятелни санитарни възли, перално помещение и дрешник.
Конструкцията на къщите е стоманобетонна. Зидарията е от тухли Поротерм с дебелина на зида 25 см. Дограмата е от 5 камерен AL профил и троен стъклопакет. Фасадната топлоизолация е с дебелина 10 см. Фасадната облицовка е от клинкерни тухли Feldhaus – Германия и силиконова мазилка.
Има изградено подово отопление на първи, втори етаж и зимната градина, монтирана термопомпа и конвектори.
На вътрешните стени е поставен гипсокартон на конструкция с изолация от 5 см. вата между тухлите и гипсокартона.
Покривът на сградата е с обшивка от алуминиева ламарина /тип Schleibach/ и е подходящ за монтаж на 25 кW фотоволтаични панели.
Настилката на хола, коридора, килера и зимната градина са е гранитогрес.
Спалните са с ламиниран паркет.
Баните са напълно оборудвани.
Има изградена пречиствателна станция.
Вертикалната планировка на двора е изпълнена с настилки Semmelrock.
Всяка къща разполага с паркоместа и обособен двор от 675 м2. Цената е с ДДС.
Село Дрен се намира в планински район, в полите на планината Верила с най-висок връх Голям Дебелец, с височина 1415 m. Селото се намира по международния път към Гърция, на около 46 km от София след Долна Диканя. Заобиколено е от борови гори, пазещи го от ветрове и наводнения. В близост има 2 язовира. Югозападно от селото преминава река Арката, а на юг от селото реката Тополница. През селото минава Републикански път III-627, който го свързва със селата Горна Диканя, Долна Диканя, Владимир, Друган и Червена могила и град Радомир, а също и със селата Рельово и Белчински бани. С. Дрен е живописно разположено на склоновете на Верила и от по-голямата му част се открива красива гледка към просторната Радомирска котловина.
История
Днешното село е било част от земите на древното тракийско племе агриани. През 2012 г. при строежа на АМ Струма край селото археолози намират находки датирани от преди 2800 г. Древният некропол е идентифициран с траките агриани и е определен от археологът Филип Михайлов като изключително „странен“.[2]
Селища в района е имало и през римско време. Смята се, че днешното землище на селото е било част от римския град Елея. Имало е и по-ранно тракийско поселище. Около землището на селото са регистрирани поне четири крепости от различни епохи. Централно място заема крепостта „Градище“ в м. „Царево дърво“ (на около 6 км източно от селото). Разположена върху най-високия връх от Дренска Верила – Градище или Дренско пладнище (1349 м), от нея се открива просторна гледка и има визуална връзка с крепостите от околните планини. На около 1, 5 км северозападно от нея се намира синхроничната ѝ крепост „Въжарско Градище“. Намираните там шлака и сгур, както и местният топоним „Щетини“ и следите от видни, разкриват свързаността ѝ с интензивен металодобив през средновековието. Други две крепости – „Големо и Мало (Дунково) Градище“, разположени на две съседни възвишения (отстоящи на около 0,8 км едно от друго) от югозападния склон на Верила, на десния бряг на р. Тополница, са отдалечени на около 12 км югоизточно от селото. Разкритата в тях шлака, както и местоположението им (до река), също свързват изграждането им с металодобива.[3]
Смята се, че селото в сегашния си вид е възникнало към XVI век. Първият писмен източник, споменаващ селото със сегашното му име е документ от 1527 година в, който са описани дарители дарили над 10 сребърника за българския манастир Зограф в Атон.
По време на Османското владичество, благодарение на близостта на селото до планината Верила в горите край селото се развива активно хайдутство. Жителите на Дрен пазят и до ден днешен спомена за най-значимите за тях хайдути от селото – това са Ненко хайдут и Дончо Кюлафлийски и двамата действали в края на XVIII век.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Населението на селото е над 2000 жители и е най-голямото в района. В годините на социализма е направен опит да бъде превърнато в град, но жителите се възпротивили да стане поредния бетонен комплекс. Тогава през 1974 г. за град е обявено с. Земен.
Културни и природни забележителности
В планината над Дрен се намира манастирът „Света Богородица“ от края на 16, началото на 17 век, опожарен и разрушен.
Над Дрен е минавал римски път и се намират римски останки в местността „Фульо“.
Църквата в селото „Света Петка“ е една от най-старите в региона, построена през 1844 г.
Църквата „Свети Спас“ е храм-паметник за загиналите за България, жители на селото.
СОУ „Христо Ботев“
В планината Верила се намират множество заслони, както и ловна хижа, ремонтирана с доброволния труд и съдействието на ловната дружинка от селото и изрисувана отвътре от Симеон Спиридонов
Описание и степен на завършеност
1 Конструкция стоманобетонна монолитна
2 Зидария 25 см външни зидове от Wienerberger Poroterm
3 Фасада 10 см фасадна топлоизолация, силиконова мазилка, клинкерна облицовка
3 Покрив Дървена конструкция, обшивка от алуминиева ламарина Schleibach, топлоизолация от 15 см. вата, пожароустойчив гипсокартон
4 Дограма 5 камерна цвят антрацит, троен стъклопакет: високоенергийно 6 мм /бяло 4 мм/ нискоемисийно 4 мм
5 Ел.инсталация по одобрен работен проект
6 Слаботокова инсталация интернет и телевизионно окабеляване
7 ВиК инсталация по одобрен работен
8 ОВ инсталация Подово отопление, монтирана термопомпа, климатизация на спалните
9 Стени Гипсокартон на конструкция с изолация от 5 см вата между тухлите и гипсокартона
10 Замазка циментова замазка,
11 Врати Блиндирана входна врата и интериорни вътрешни врати
12 Зимна градина хидроизолация, циментова замазка, гранитогрес, подово отопление, климатизация